Зареждане ...
Уеб дизайн от Рекламна агенция ДА Арт ЕООДТелефон: 0879 007 660 Телефон: +359 0879 00 76 60

Копирайтинг производство на розово масло

Маслодайните рози (Gallicanae) е секция растения от род Роза. Тя включва вида стамболска роза (Rosa gallica) и няколко свързани с него хибрида.
 
Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9 век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век — около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък,Карлово и Стрелча.
 
Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.
 
Най-доброкачествено и търсено розово масло се получава от култивираната в България Rosa damascena - казанлъшка Маслодайна роза, отглеждана в Розовата долина, където намира най-подходящи условия за развитие и дава най-висококачественото масло.
 
Казанлъшката роза се отглежда заради цветовете, които съдържат етерични масла и от които се произвежда известното по цял свят българско Розово масло. В някои години цената на българското розово масло се доближава до цената на златото, откъдето идва и наименованието му „течно злато“.
 
Освен масло, при преработката на розовия цвят се получава и розова вода, която намира употреба в парфюмерийната и хранителната промишленост. Розовия конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др. Преработените венчелистчета и плодовете от казанлъшката роза са богати на Витамин С, а също така успешно могат да се ползват за фураж на животните. Насажденията с рози изпълняват и противоерозионни функции в района, в който се отглеждат.
 
През 1800 г. е документирано началото на производството на розово масло в гр. Клисура. Розоварните (познати още като гюлпанати, гюлпхани или гюлници) задължително се строяли до чиста течаща вода, която да се използва в производството. Преработката на розовия цвят се извършвала в малки медни казани, инсталирани под навеси. В началото на XX век масло се е дестилирало в медни дестилационни съдове, подгрявани на огън. За един дестилационен цикъл били необходими около 15 кг розов цвят и 60 литра чиста вода. В тяхната няколковековна практика, използвайки опита от производството на ракия, българските розопроизводители изобретяват и въвеждат редица подобрения в процеса на производство на розово масло чрез двойна дестилация. Така не само се увеличава количеството на полученото розово масло, но и се запазват неговият аромат и изключителните му качества, поради което то постепенно измества на пазара кашмирската и арабската розова вода и масло. След Освобождението са построени множество розоварни не само от местни розотърговци, но и от чужди индустриалци. Българското розово масло е незаменимо като съставна част при производството на световноизвестни марки парфюми като Nina Ricci, Chanel, Christian Dior, Kenzo и др.
 
Получаване на маслото: Използва се методът на дестилация с водна пара на свеж розов цвят. Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. "розов конкрет". Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0.02%-0.04% етерично масло и в редки случаи може да достигне до 0.09%. Обикновено от 2-3 тона цвят се получава 1 килограм розово масло.
 
Произведеното розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и в превод означава „тегло“. Един стандартен мускал е равен на 4,9844 г. В практиката обаче се налагат мускали с различна вместимост от 1, 2, 3 или 5 г. Традиционният мускал се състои от две части: външна дървена част — мускал, и поставено в него стъклено шишенце, наречено фиолка. Малките размери и относителната здравина на мускалите ги правят удобни за безопасното пренасяне на скъпоценното масло по дългите и несигурни пътища на Османската империя и към Европа.
 
В по-големи количества добитото розово масло се съхранява в калайдисани медни съдове с тумбеста форма, наречени конкуми. Големият конкум има вместимост приблизително 850 мускала и е равен на 4088 г.
 
 
Празникът на розата е официалния празник на град Казанлък, Стрелча и Карлово.
 
В края на май и началото на юни в редица населени места от Розовата долина (Калофер, Карлово, Казанлък) се предлага участие в ритуала розобер.

 
Contact us
http://рекламна-агенция.com