PR - Прессъобщение книга
Тема: Румен Леонидов обяви завръщането си в поезията
„Сляпа неделя“ е своеобразната родова история на поета
„Сляпа неделя”: продиктувана от провидението словесна материя, в съавтроство с Бог, вторият български живот на народната песен „Тръби тръба в Гевгелия”, душевно-творческа еволюция или какво е тази книга…
„Книга”, а не „стихосбирка” – ‘Сляпа неделя’ е своеобразната родова история на Румен Леонидов. Пиперлив и ловък думовладелец. Тя е изсипана, изплакана, прошепната от дедите, от корените и пренесена от него на белия лист под формата на стихове, песен, опрощения и съчетана с етапите, през които преминава авторът по пътя си като творец – от „Черният смок на нощта стокилометров” към „Голям и малък”, по пътя, ръка за ръка с Бог.
В началото бе коренът. За своя род, Румен Леонидов казва: „македонският ми род, бунтари за национална и социална свобода, все честни, читави и чисти хора” от Гевгелийско, Вардарска Македония, оттам е семката ми, потеклото, коренищата.”. Там е за втори път през 2008-ма, поканен да участва в първия международен поетически фестивал „Сонот на душата”. Там за втори път посещава гроба и лобното място на прадядо си, Леонид Янков, известен като Леонид Войвода и Лев Балкански, най-известната личност в многобройната фамилия на автора. След тежка, продължила почти цял ден битка земният път на комитата свършва на 27 годишна възраст, с куршум в гърлото, изстрелян от собствените му ръка, за да не попадне жив в ръцете на обградилите го отвсякъде турци, юнак, тормозил години наред османлиите от вилаета. За почитта към него от страна и на врага, говорят и думите на валията към майка му, Катерина, разпознала мъртвия си син „Халал да ти е млекото, с което си засукала тоя твой юначен син! Ако имах сто души храбри като него, цяла Македония щеше мирна да стои!” Подвигът му е възпят в песен, превърнала се в своеобразен химн на Гевгелия, без която и днес, сто години по-късно, в тоя край не минават ни сватба, ни погребение, „Тръби тръба в Гевгелия.” Същата песен, от която правнукът вплита куплети в „Илинден. Песен за смъртта на Леонид войвода”.
Защо са важни корените?
Там, в Гевгелия се ражда „Сляпа неделя”. Девет години след предишната стихосбирка, след три дни съновидения, изворът отново теква, с гласовете на кръвта, на рода, на паметта забравени. Отприщен от бащата, отишъл си преди време, дошъл в съня да подкани сина си „Ела, помогни ми да преместим това дръвче”. Румен Леонидов пише отново. Всичко – преди, по време на, след Гевгелия, добро и лошо, черно и бяло, като тая книга, все истинско.
За да каже Румен Леонидов, в „Голям и Малък”, на предпоследната страница на тази книга-с-корени, „Не ме интересува какъв съм. И какво съм. Знам,че съм добър. Не за всички и не винаги.” Който има уши –
да слуша, който има очи – да гледа, който има мозък – да мисли!
А на последната страница – са крилата на „Наказано завинаги хвърчило” – „Лети ми се, но съм здраво привързан…”
„Сляпа неделя” е песен за корени и крила.
Започнете с тази Книга.
