Всичко беше ясно орлите чакаха в засада, но и Ипотпал Втори, баща му и синът му не бяха просто обикновени войни. Те имаха вече план, по който да действат. На другия ден Хаку вече беше готов за битка. Ятото на драконите беше летяло цяла нощ и сега чакаше сигнал, за да атакува в гръб. Хаку и Ипотпал Първи се приготвиха. Те очакваха изненади и за това Ипотпал също приготви една, две с които да може да се спаси. Той взе в себе си свитък за телепортация, нещо доста рядко, но пък с което разполагаше. Свитъка представляваше пергамент от две части. Първата част се състоеше от заклинанието, което извършваше телепортацията. Втората част беше краят на заклинанието, което казваше къде да пристигне този, който се телепортираше. Ипотпал постави второто парче от пергамента в центъра на бойната арена, за да има достатъчно място където да се приземи със Хаку. След това се приготви и тръгна. Ипотпал и Хаку полетяха, а срещу тях от всички страни се изсипаха стрели и снаряди със смола. Както обикновено Хаку опожари снарядите, когато във въздуха се появиха орлите, които атакуваха от всички страни. Те бяха изпратени веднага след дъжда от стрели, който се изсипа във въздуха. Целта им беше да предотвратят бягството на Хаку. Веднага след орлите се изсипа нов дъжд от стрели и снаряди. Ипотпал веднага разбра какъв е планът на враговете му. Те щяха да пожертват орлите, за да убият Хаку. Точно тогава обаче... - Успя синко. – отговори Ипотпал Втори. - Съмняваш ли се. Бях приготвил свитъка в случай на нужда и ето ме тук след телепортацията. Сега ме извини, но имам да си връщам. Какво е положението? – Ипотпал Трети попита докато се готвеше да поднови атаката си. - Ами снарядите и стрелите избиха доста орли. Ти се появи тук и сега всички от вражеската армия се чувстват като глупаци. - Каквито са !!! – изрева Ипотпал. – Хаку, в атака !!! Точно тогава в гръб се появи останалата част от ятото. Хаку пък нападна фронтално. Корабите започнаха да потъват един след друг. Клането беше невиждано, а пък от бреговете се виждаха пламъците на свирепите дракони... - Гордея се с теб сине – каза господарят на острова. - Благодаря татко – отвърна принц Ипотпал Трети. - Дори не се стигна до там да използвам свитъка за раздвояване. Така се надявах да го запазя за битката си с Тикто. - Имаш свитък за раздвояване?! Колко интересно. За тези заклинания знам, че създават образ копие, който може да използва същите техники, но пък е просто едно копие и огънят му не е горещ. Т.е. това е просто илюзия. - Точно така татко – продължи Ипотпал Втори. Но пък тази илюзия може да ми даде ценно предимство пред базилска. Сега ме извини, но искам да продължа с проучването си. Попаднах на интересна литература в библиотеката ни. Става въпрос за стихиите на времето и умението „Тамера’ас”. Това е сила действаща на времето, но не знам как точно и не мисля, че е обяснено подробно. Все пак искам да продължа с проучването си. - Добре синко. Ще се радвам да откриеш това, което ти трябва около стихиите на времето. Желая ти успех. След това Ипотпал Втори и Ипотпал Трети се разделиха и всеки се захвана със свойте задачи. Господарят Ипотпал Втори трябваше да разбере какви са пораженията на армията му и да проучи въпроса как са били укрити уликите около построяването на гигантските кораби. Въпросите бяха много и той се захвана веднага... - Изпратете ятото на драконите! Нега разруши и изпепели цялата им страна. Искам всички до крак да бъдат избити. Никой не трябва да остане. Погрижете се света да разбере какво става с тези, които са се противопоставили на Армията от Острова в Мъглата на Смъртта. - На Вашите заповеди господарю. Войните веднага тръгнаха. Крал Ипотпал Втори беше научил какво точно е станало. Армията на Орлите била предприела тайно настъпление, цял флот бил построен в едно пристанище, като до това пристанище досъпа не бил разрешен. Като предтекст било споменато, че разширяват крайбрежния град. Всички, които видели строителните работи започвали да вярват в това, без да се осъмнят, че се строят кораби, а не сгради и кейове. Ипотпал Втори беше бесен и затова всички щяха да разберат какво е да се опълчиш на най-свирепата армия на земята... След една седмица войните от Острова в Мъглата на смъртта се завърнаха от тяхната мисия. - Всички са избити господарю. Погрижихме се целият свят да научи за нашата атака. - Много добре. – каза Ипотпал Втори. – Радвам се да го чуя. Свикайте пир, искам да отпразнувам победата. След два дни всички високопоставени личности в Кралството на Огъня се събраха в двореца на Ипотпал, за да почетат неговата славна победа над Народа на Орлите, която беше постигната само за два дни. - Господарю Ипотпал. Драго ми е да Ви видя. – каза Тикто Пъври, който пристигаше със своето семейство. - На мен също стари „приятелю”. - Добър ден и добре дошли. – каза принц Ипотпал Трети. - Чухме за победата, която ятото на драконите е постигнало над Армията на Орлите. Също така чухме за огън с пурпурен цвят. - Пурпурен ? Интересно. Може би просто старците говорят небивалици. - Или пък има с какво да ни изненадате господарю или по-точно младият принц. - Да оставим тези неща на страна Тикто. Нека празнуваме. – отвърна Ипотпал... На пира се бяха събрали всички стари приятели и познати, а и просто господари и владетели на малки и големи градове. Там беше и Хикс, който се радваше, че най-накрая Ипотпал Трети ще може да види неговата дъщеря, както обичайте повеляваха.